От Панама към Коста Рика. Време е за Workaway!

Единствената планирана част от нашето пътуване беше до пристигането ни в Коста Рика. Там ни очакваха две седмици (в последствие удължихме с още една) доброволстване през мрежата Workaway. Но преди да стане дума за нея, нека разкажа как преминахме границата на Панама – най-затормозяващата от пътуването ни.

Границата Панама – Коста Рика

От Бокете се метнахме на автобус до Давид, а от там на друг директно до границата (споменеш ли “la frontera” на гарата няма как да не те насочат към точния автобус). Нея пресякохме пеша, а от страната на Коста Рика ни очакваха следващите автобуси. Минахме много лесно през панамската част. Прегледаха набързо багажа ни в една стаичка – мисля, че съдържанието на раниците ни бързо ги отказа да се занимават с нас 🙂 Обменихме пари (в Панама валутата е балбоа – 1B=$1, но се изпозлват и щатски долари, а в Коста Рика – колон). Влизането в Коста Рика обаче, не беше така лесно…

Границата Панама-Коста Рика

За страните от Централна Америка не са необходими визи за българи за престой до 90 дни, затова и очаквахме всяко преминаване на граница да мине гладко. Нямахме транспортен билет удостоверяващ датата на напускане на страната, въпреки че самолетният ни такъв обратно беше (по това време) за след 2 месеца. Това беше причината да не искат да ни пуснат да влезем в страната. Явно се случваше често, защото един младеж стоеше в близост до гишетата, готов да ни “спасява”. Щял да ни заведе до офиса на Ticabus (едни от най-големите превозвачи в Централна Америка), където да си купим билет с отворена дата за напускане на страната. Разбира се, струваше ни се крайно съмнително, а това, че човекът не говореше грам английски, допълнително усложни ситуацията. Превърна се в паметен момент – въртим малкия си запас от испански думи, махаме с телефони, за да хванем някакъв wifi сигнал и се пържим на бавен огън в адската жега …

Направихме 3-4 обиколки между двете граници, подосаждахме още малко на граничните и превъртяхме няколко форума и блога в интернет, вече бяхме крайно изтощени и слънчасали – бяхме сломени! Отправихме се към “офиса” на Ticabus, където един мъж през решетките взе паспортите ни. Изненадващо за нас, валидни билети бяха изрядни. За $29 на човек вече имахме ориентировъчна дата за пътуване от Сан Хосе, Коста Рика до Манагуа, Никарагуа.

Голфито, Коста Рика и новият ни дом

Отпавихме се към автобусите. Трябваше да стигнем до малкото градче – Голфито близо до Тихия океан. Имахме някакви си 50 км, които предвиждахме да вземем за час максимум. Да, ама не. Pura Vida (ще обяснявам после)! Беше време да се климатизираме и да започнем да свикваме с бавните обороти, на които живеят местните. Когато започнахме да приближаваме градчето, слънцето тъкмо беше залязло. Фернандо, в чийто дом щяхме да прекараме следващите три седмици, ни беше дал инструкции как да намерим къщата, която беше извън населеното място. “Всички знаят брат ми …. той има автобусна компания, сервиз за авточасти (и какво ли още не изброи)… Кажете в автобуса да ви спрат пред неговата къща“. Познайте дали някой беше чувал за този човек. Дори когато слязохме и питахме в единственото магазинче по пътя, нямаха представа за кой става дума.

Залез пред къщата в Голфито, Коста Рика

Добре си походихме по шосето в тъмницата. Питайки от къща на къща, намерихме дома на Фернандо. Въпреки че се бяхме уговорили кога ще пристигнем, него го нямаше, а жена му и дъщеря им изобщо не ни очакваха. Да, Pura Vida… Това беше началото на едно нестандартно опознаване на страната за нас. Как изкарахме следващите няколко седмици в къща в джунглата, с какво помагахме и какво научихме за манталитета на костариканците – в следващата статия.

Доброволстването

Къщата, където живеехме

Отдавна исках да доброволствам през мрежата Workaway и дългото (и бюджетно) пътуване, което планирахме, беше най-подходящият момент. Коста Рика е една от най-скъпите страни в региона, така че доброволстването щеше да ни позволи да изкараме повече време там без да се притесняваме за разходите си. С Яна се регистритахме и започнахме да търсим място, където да отседнем.

яйца от костенурка може да си купиш от крайпътното барче

Всеки хост има профил с описание на труда, който търси, както и обратна връзка от доброволци, които са били вече при него. Повечето места изискват средно 5 часа труд на ден, 5 дни в седмицата. В замяна осигуряват храна, подслон и възможност да ви разведат из забележителностите наоколо. Работата може да е много разнородна – преподаване на език или изкуства, градинарска помощ, строеж на къща/бунгало/училище, заснемане на видео, работа в места за настаняване на туристи и т.н.

Може да е над 30 градуса, но коледно настроение не липсва

Това се оказа един от най-добрите начини да опознаеш хората и културата на страната, в която си. Повечето дни “работехме” по 3-4 часа на ден и много рядко над 5. Първата седмица преподавахме английски език на децата от съседните къщи. Най-вълнуващо за нас беше да помагаме на Фернандо в подготовката и провеждането на екстремни занимания за туристи сред природата. Организирахме лагер за деца в джунглата, помагахме в градината, в домакинската работа и строежа на помещение за доброволци. Разнообразна работа имаше и за най-капризните.

Споделяхме задния двор с тези приятели 🙂

Фернандо беше много ентусиазиран да ни покаже природата на страната си, защото той самият е израснал сред нея. А тя е наистина невероятна – гърсти зелени джунгли, пълноводни реки, океани, вулкани, тукани, колибри, папагали и какви ли още не екзотични видове.

А за това, малко по-подробно в следващата статия 🙂

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s