Вулканът Бару – най-високата точка на Панама

СЛЕД ПАНАМА СИТИ

Нали планината си ни влече с Яна, където и да сме…. по-малко то седмица след пристигането ни вече беше време да се отправим към първия вулкан за пътуването ни. За голям късмет той беше по маршрута ни към Коста Рика, до китното градче Бокете (Boquete). Опциите за трекове сред прирдата стартиращи от там са много, така че има с какво да се уплътни времето поне три дни.

НОЩУВКИТЕ

Бокете е много приятен малък град, гушнат сред хълмчета и гори. Опциите за нощувки не са малко. Ние се настанихме в Mamallena hostel за 3 вечери – $14 на легло в стая 6-ца с включена закуска. В 5 часа на дървото до хостела се събираха огромни рояци чудновати птици, които пееха и цвърчаха-не се сещам да съм имала по-прекрасна аларма за будене сутрин! 🙂

ИЗКАЧВАНЕТО

Препоръчаха ни да изкачим вулкана организирано с водач през нощта, за да видим изгрева от върха рано сутрин. При ясно време от там се открива гледка към Карибско море, от едната страна, и Тихия океан от другата. Разбира се, имахме намерение сами да предприемем разходката и решихме да тръгнем рано сутрин, към 5-6 часа. По това време няма градски транспорт от градчето до входа на парка, а искахме да спестим 8 км вървене по асфалт. Спазарихме се с едно такси да ни закара до там за $(ЩД) 6 (голямо упорство беше, но смъкнахме от $10). Май беше рано и нямаше кой да ни вземе входната такса от $5, понеже повечето туристи се изкачват през нощта. Е, и ние се постарахме да минем по-незабелязано 😉

Baru
Ако четеш табелите, не би тръгнал изобщо. Малко са попрекалили с предупрежденията.

Водехме се по маршрута от MAPS.ME, който е наличен и в Google maps. Пътеката е много широка и по нея могат да минават офроуд возила. Няма как човек да я обърка, но за да ви пробутат някой тур, със сигурност ще ви кажат, че може да се изгубите…

носатото мече се оказа голям лакомник

Шарени птици и чудати (за нас) животинки изскачаха от храстите и определено не скучаехме по време на трека. Половината сандвичи, които бяхме приготвили заминаха за тяхна примамка за снимка. След 13 km и 1700 мнв изкачване, за около 5-6 часа бяхме горе!

Последните метри вървяхме в мъгла и облаци

МАЛКО ФАКТИ

Вулканът Бару е активен стратовулкан, последно изригвал през 16 век. Целият е покрит с растителност и кратерът не е ясно оформен. Той е най-високата точка на Панама – 3475 мнв. Това беше и първото ми изкачване над 3000 мнв. Идвайки от Панамати на около 500 мнв, последните метри от прехода започнахме да усещаме надморската височина. Малко под върха има място за къмпинг, но за съжаление по време на пътуването не носехме палатка и не успяхме да се възползваме.

А какво стана с гледката към двата океана???

Към 12 часа по обяд върхът беше в гъсти пухкави облаци, но ние не бързахме да тръгваме надолу. Изчакахме вятърът да ги раздуха и търпението ни се възнагради. На няколко пъти успяхме да видим как слънцето се оглежда в спокойните води на Атлантическия океан (Карибско море). След няколко минути същата гледка се откриваше и на югозапад към Тихия океан. Голям кеф беше! Нямаше никой наоколо, освен работниците на антените под върха.

Когато вятърът раздухваше облаците, започвахме да надаваме вой като малки деца 😀

Слизането (3-4 часа) ни се стори малка безкрайност. Отново никой не ни посрещна на входа, за да ни поиска таксата. Вече бяхме изморени, а за “награда” нямаше градски транспорт и се наложи да ходим пеша по асфалта. Това вече довърши краката ни, но пък се чувствахме толкова заредени и удовлетворени! Малко преди началото на градчето се метнахме на случайна маршрутка, която за $1.5 спести доста болка. Чакаха ни няколко бирички, здрав сън и страхотен спомен за награда !

за първи път видяме и колибри

Беше време за Коста Рика 🙂

СЪВЕТИ ЗА ЕНТУСИАСТИТЕ (неорганизирано изкачване)

За справка: организирано изкачване на вулкана с 4х4 струва около $140, пеша с нощувка – около $ 150, пеша без нощувка – около $80. Неорганизирано на нас ни излезе $7-8 на човек (за транспорт).

Горещо препоръчвам изкачването на Бару, ако имате добра физическа подготовка и издръжливост. Тръгнете рано сутрин и носете топли дрехи, удобни обувки, дъждобран (горе често вали) и светлини (челник, фенер, за всеки случай), храна, вода, фотоапарат. Шапка и ръкавици също няма да са излишни, температурите горе падат под 10 градуса. Използвайте GPS и следете локацията си. Последните метри горе може да са задъхващи (има кратко стръмно изкачване по камъни и скали), заради надморската височина, затова не бързайте! Усмихвайте се и поздравявайте местните 🙂 Последното важи за цяла Централна Америка.

Приятен път!

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s