Виетнам (част 3) – Хуе, Хой Ан и малко история

Рано сутринта пристигнахме в Huế. Чакайки чекирането в хостела, решихме да хвърлим едно око на Императорския град.

Perfume River- цветът ѝ ярко контрастира с името

Хуе е бил столица на последната виетнамска императорска династия Nguyen (всеки втори там носи същата фамилия) от 1802 г до 1945 г. Част от периода (от 1858 г) Виетнам е под контрола на Франция като част от Френска Индочайна до 1954 г, малко преди началото на Виетнамската Война. Градът се е намирал близо до демилитаризираната зона (DMZ) разделяща Северен от Южен Виетнам през войната. Можете да си хванете еднодневни турове до нея, ако военната история ви представлява интерес.

Приближавайки императорския град, първо ни посреща цитаделата със своите солидни стени обграждащи комплекса от  храмове- постройки и сгради (оригинално общо около 160!), някога обитавани от императорското семейство.

Доста пищно украсени сгради и много хубави градини. За съжаление времето беше малко дъждовно и облачно.

Близо до Императорския град е историческия музей, в чийто двор само надникнахме.

Разгледахме Royal Antiques Museum, който влиза в билета за Императорския град. Изложени са предмети от бита на императорите и техните близки. За съжаление изложената информация към тях е доста оскъдна.

На следващия ден, ни очакваше още по- кофти време, затова решихме да си подсигурим един тур (кола и шофьор) и да вървим по план. Мислехме да посетим гробниците на императорите от династията Nguyen, за която вече стана дума, намиращи се в близост до града.  Започнахме да обикаляме туристическите агенции, които изобилстваха, и да се пазарим за оферта. Срещнахме интересни методи за зарибяване клонящи към дебилно поведение на моменти. Звездата, която ни спечели, беше младеж, който ни нарисува кола, човечета в нея, улици, карта на района и график по минути плюс цените на входовете. Абе покиснахме си стабилно време при него.

Разбира се, недоволният ни поглед и “напрегната” дискусия свалиха цената, та за 300 000 (20 и малко лева общо) имахме шофьор и кола за един ден. Голяма глезотия спор няма, но наличието на климатик в колата е не малък бонус към офертата по тези ширини.

Статуи на пазачите стоят на пост

Гробницата Khải Định е построена началото на 20 век в чест на дванадесетия император от династията Ngyuen. Не толкова забележителна поради размерите си, колкото за пищната декорация, постройката обединява няколко архитектурни стила. По това време Виетнам е под конрола на Франция и императорът, след посещението си в страната, бил силно впечатлен от френската афхителктура. Затова и решава да остави отпечатък от нея при изграждането на гробницата.

А отвътре- пищно, пищно и шаренийка, че чак към кич. Но орнаментите са впечатляващи и малко хипнотични.


Все още без знак дъждът да спре…

Minh Mang tomb

Тази гробница беше най- впечатляваща, поради пищните градини и мостчетата над реката. Посветена е на първия император от династията Nguyen.

The Pagoda of the Celestial Lady (Then Mu pagoda)

В двора на седеметажната пагода можете да видите няколко статуи като на този красавец. Там е изложена колата, до която се е самозапалил будистки монах (дал началото на серия подобни актове) през 1963 в Сайгон в протест срещу режима на Дием. Може би сте виждали снимката запечатала този момент за Associated Press и донесла награда Пулицър на фотографа ѝ.

пресни оризови нудли

Разбира се, задължителна разходка из местния нощен пазар да поплакнем очите с храна, безполезни джунджорийки и евтини, но ефектни, имитации на известни марки. Използвахме момента да направим една от най- силните си покупки през пътуването- въженце за простиране. Борихме се със зъби и нокти за него (нулев английски и 3-4 продавачи, които ни насочваха при кого да отидем + класическо пазарене), а то ни служи вярно всеки следващ ден ^_^.

смески разни, за които не съм сигурна, че искам да знам какво са…

Hội An

Следващата ни спирка беше един от най- посещаваните от туристи гадове на крайбрежието- Hoi An. Историческата днес част на града е била важно търговско пристанище между 15 и 19 век. Португалци, японци, китайци и други култури са оставили своя отпечатък в архитектурата и културата на града.

На входа на стария град ни привикаха да си платим 12 000, без което уж не можело да го посетим. Не се хващайте. Разбира се, пълни измишльотини, но понеже вече се бяхме набутали, решихме да се възползваме от посещенията на галерии, представляния и подобни, които влизаха в цената.

Голяма част от туристите се възползват от изключително нискте цени на коприната там и правят поръчка за ушиване на костюми и рокли. Няма как да не ви спрат поне веднъж на ден по улиците и настоятелно да ви предложат шивашки услуги. Проучете внимателно преди да изберете, за да не ви излъжат с качеството.

в почти всеки дом, ресторант, магазин има малък олтар

Решихме, че няма какво толкова да му гледаме повече на Хой Ан и си хванахме тур до руините на My son недалеч от града. На отиване с автобус, а връщането- с лодка и леко хапване на нея.

My son е хиндуистки храмов комплекс строен през 4 век по времето на кралство Чампа (3 – 19 век). Няколко пъти изоставян, опожаряван, потъвал в джунглата и бонбандиран по време на Витнамската война, днес той е културно наследство на UNESCO. Части от него са разкрити за посещение. Организираното такова не е най- приятния вариант, предвид часовете, в които се изсипват всички групи и придържането към програмата на гида. Всъщност и той беше напълни излишен, понеже не ни сподели нищо интересно, а и не успя да отговори на въпросите ни. въпреки това, мясото си заслужава. Единствено трябва да си подготвен за адската влажна жега в джунглата.

На много места могат да се видят белезите от бомбандирането по време на Витнамската война. За съжаление войниците са имали укрепления в района.

пазачът на хостела ^_^
въпросното въженце
Хой Ан накратко, както Вики го видя 🙂

Арт работилници, галерии и магазинчета. Бяхме чували за френски фотограф преместил се да живее и снима във Виетнам. В Hoi An случайно намерихме галерията му, която си заслужава посещението 🙂

пристанището
поглед към интериора. Класическа гледка във Виетнам- почти никакви мебели, но задължителен LCD телевизор. По възможност още по- голям. А, тук го няма, но аквариумът с рибки е желателен също 🙂
В Хой Ан досадата на местните стигна своя апогей! Дами на колело ни преследваха с въпроси какво искаме да си купим. Явно отказът и липсата на внимание не ги спираше и на отговор “Нищо” отвръщаха със “Защо??”. Май това спомогна да съкратим престоя си в града.

 

 

 

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s