Виетнам (част 2)- Нин Бин, красивите гледки и лошото време

След два дни в Ханой и премисляне накъде да продължим, поехме по пътя на юг. Искаше ни се преди това да направим една разходка на север към Сапа и границата с Китай, но прогнозата за времето и липсата на достатъчно време ни разколеба. Sa Pa е град разположен в планински/ хълмист регион популярен с красивите си гледки, оризовите плантации и множеството етнически групи, които го  населяват. Популярен вариант за туристите, доколкото разбрахме, е да се пътува с нощен влак до там (пътищата са опасни, а движението- хаос. Влаковете са добър вариант – повече тук), което отнема към 8 часа. Там може да се наеме местен гид, който да ви разведе наоколо- няколко часа/ дни трекинг и отсядане при местни. Разбира се, най- добрият вариант е да обиколите региона с мотор и да планирате сами колко време къде да изкарате. Тоест, да си отделите поне 4-5 дни само за тази част на Виетнам. Е, ние ги нямахме, а и прогнозата за температури от 10-15 градуса придружено с непрекъснати валежи съвсем ни разколеба 😦 Някой следващ път…

Ninh Binh, градче на около 90 км от столицата, беше следващата ни дестинация. Четохме, че мястото е сравнително спокойно и главно посещавано от местните. Има планове до 2020 година да се привлекат инвестиции за доразвиване на туристическите услуги в района и той да застане редом до най- атрактивните места за посещение от чуждестранните туристи. Потенциал определено имаше, но за това по- късно.

Разбрахме, че автобусите за Нин Бин тръгват от автогара, която се намира на другия край на Ханой. Решихме да попитаме на рецепцията на нашия хостел с какъв транспорт можем да се придвижим до въпросната автогара. Директно ни бяха отправени оферти от туристическата агенция на съседното бюро. Почти всеки хостел има такава в пълна готовност (често досадно) да те затрупа с оферти. Цената на билета беше някъде около $8, вероятно в пъти повече от цената на местния транспорт, но щеше да ни спести време (или поне така си мислехме за момента).

На следващата сутрин се натоварихме в бусче, което дойде да ни закара до автобуса за Нин Бин. След няколко дни разбрахме, че това е стандартната практика, платиш ли си за турситическия превоз. Метнахме се и на автобуса (където често има и местни), след като минахме през още няколко хотела и хостела да съберем още турсити. Очаквахме времето да се развали, да вали и температурите, до сега около 25-30 градуса, да паднат. Пътят беше около 2-3 часа.

Когато наближихме града, ни обясниха, че автобусът продължава маршрута си и няма да минава през центъра на града, а ще ни остави близо до него (или поне нещо такова, не може да си 100% сигурен с английския им). Ново 20, беше ни спестено в началото… Возилото се отклони от пътя, спиря и ни стовари на улицата- изобщо не там, където очаквахме. Избор няма, въпреки че си си платил и договорил за друго. Имаше около 5-6 км до входа на града. Няколко таксиджии- хиени предвидливо чакаха наоколо. Игнорирайки ги, решихме, че малко ходене няма да ни е проблем и хванахме пътя. Посивялото небе май искаше да ни тества, обаче, и няколкото капки, които ни посрещнаха, се превърнаха в обилен проливен дъжд за секунди. Дъждобраните и якетата бяха на нас и след 10 крачки вече се препотявахме прилично и задъхвахме от влагата. Подминаваха ни тирове, мотори, помрънквах си и пуфтях профилактично през крачка- две. По едно време неочаквано, в контраст със сивия асфалт, от другата страна се откри гледка към високи варовикови скали заобиколени от мъгла в близост до града. Изглеждаже много мистично и сюрреалистично от мястото, на което бяхме. Влизайки в града, впечатление ни направи колко спокойно е наоколо, почти не срещнахме хора, някаква квартална селска идилия. Настанихме се в хостела (NinhBinh Downtown Backpackers Hostel) и излязохме да разгледаме града.

още от типичното строителство
а това островче в реката се открояваше
riders on the storm
бди

На много места кипеше усърдна строителна дейност. Нови хотели никнеха на всяка пряка. Очаквахме центъра на града да е нещо грандиозно, щом толкова туристи шяха да започнат да го посещават. Е, бяхме далече от истината. Скучно местенце и почти никакви заведения и магазини. Изминавахме километри в търсене на кафене, за да пийнем нещо разхладително, а ресторантите, които видяхме, бяха може би 2-3 макс и издирването им по- скоро изнервяше. В едно кафене попадахме на сервитьорка кротко придремваща на дивана, загасено осветление и почти нищо налично от менюто (с вариант само на витнамски, естествено). В друго картинката беше подобна и липсата на комуникация наложи да я караме експериментаторската. Изборът на “мезе” беше крайно несполучлив, а само можем да гадаем какво сме яли. Поне различихме думата “картоф”, а google определено повдигна настроението с превод.

Хубаво, че хостелът ни имаше ресторант, чието меню бързо изпробрахме “от- до”. Явно и останалите гости бяха принудени да разчитат на него и вечер стигахме до опашки от чакащи за маса хора.

децата навсякъде бяха много симпатични и разговорливи

Но не за Нин Бин бяхме там, а за околностите на града. На следващия ден наехме моторче (100 000 VND или 12 лв)  и колело (30 000 VND или 3,5 лв)  от хостела. Дойчин тества мотора за няколко преки усвоявайки бибиткането (aka “идвам, оправяй се” -никой не спира да се огледа, а понятие за предимство напълно липсва). Аз имах важната функция на товар, а Вики се зае да бъхти на колелото. Първото място, което си бяхме харесали, беше на 5-6 км от града един от входовете на природния комплекс Тràng an в близост до брега на реката, която минава там. От хостела ни бяха казали, че това е едно от двете места, от където можем да си взмеме лодка, с предимството, че има по- малко туристи. Ако решите да посещавате района, не пропускайте и Tam Coc (и една полезна тема за двете места)

въпреки дъжда и изпаренията, гледката си заслужаваше. А може би те я правеха още по- привлекателна

Метнахме се на лодка за разходка по реката. Тя вървеше в комплект с лелче, което гребеше неуморно като за петима поне и няколко подобия на гребла, които се опитахме да използваме (оказа се) крайно нескопосано. Малко след като се отдалечихме от брега се откриха впечатляващи гледки между варовиковите скали и завоите на реката. От време на време се мушвахме в някоя пещера (200- 700м ) ниско над водата, където, полулегнали в лодката, определно оценихме уменията на нашия водач.

снимка от друг ъгъл няма как

На няколко пъти, когато решихавахме да отменим жената, лодката рязко кривваше в нежеланата посока, което предизвикваше у нея неистов смях 😀

опитваме
от време на време слизахме на брега да разгледаме някоя пагода

Започна леко да вали, затова побързахме към следващата дестинация, която беше на около 5-10 км от мястото с лодките. Търсехме един религиозен компекс с пагоди, за който бяхме чели. Дъждът започна да засилва, а като добавка започна и да духа вятър. След продължително лутане намерихме комплекс Bai Dinh Pagoda, който търсехме. Трябваше да хванем електрическо бусче до върха на хълма, където беше пагодата, и цялата разходка щеше да надхвърли един час. Нямахме това време, за съжаление, понеже вече се стъмваше…

По пътя беше меко казано неприятно за каране. Освен дъжда, трафикът се беше увеличил, ставаше тъмно, нямахме светлини и странични огледала и разбира се всичко това придружено с тук- там шофьори на мотори в насрещното.

Всъщност районът, около който се движехме, беше много красив и живописен. Стада пасяха наоколо, виждаха се селски къщи, оризища и палми стърчащи в равнината, а в далечината варовикови скали се издигаха отвесно. За съжаление в това време нямаше как да спираме и да правим снимки…

кратка почивка

Прибрахме се благополучно и се заехме да сушим дрехи и обувки.

Най- удачния план за следващия ден се очертаваше да е стабилна почивка. Времето беше лошо и валя без да спре. Чист късмет, че направихме разходката си предния ден и то се смили донякъде.

Вечерта ни чакаше нощно пътуване  до Huế отново резервирано през хостела ($13-18). Беше време да изпробваме нощните автобуси (sleeper buses & Vietnam open bus tour), за които бяхме чели. Разбира се, взеха ни с бусче, което да ни закара до мястото на тръгване. Стори ни се, че е малко извън града, но беше много по- оживено от другата част. Наоколо имаше главно заведения, магазини и места за настаняване. Ето къде била меката на туристите в района! Следващия час прекарахме в стандарното чакане да се качим в автобус. Оказа се, че този, за който имахме места, е пълен… казаха ни да изчакаме 30 минути, което прерасна в един час, че и два. Явно имаше проблем с резервациите, понеже сваляха хора, които вече се бяха качили и се чудеха как да ни преразпределят. Май имахме късмет, че ни качиха заедно в един автобус и стигнахме мястото, за което се бяхме запътили. За цялото това време в чакане срещнахме много пътуващи из Виетнам, които минаваха по стандарния маршрут от север на юг. Следващите дни често ги засичахме по улиците на други градове или в междуградския транспорт.

Sleeper bus отвътре. Всъщност много удобно!

Автобусът представляваше три реда от легла на два етажа. Трябваше да се действа експедитивно, защото даваха много зор, шофьорите мятаха бясно багажа на задните легла и тъпчеха, както им падне. И пътуването си беше приключение, та добре, че поспахме. По пътя имаше буря, а вътре беше студено (одеалото за многократна употреба на седалката се наложи да бъде изпозлзвано 😦 ) За капак шофьорите караха бясно за тези условия (след това четох в много форуми предупреждения за ненадежността на този вид транспорт придружени с неприятни снимки). Автобусът беше оборудван с тоалетна, която за голямо съжаление ми се наложи да използвам няколко пъти и за още по- голямо съжаление беше на два метра от главата ми… Е като цяло си беше яко- спестяваш нощувка и един ден в транспорт, пък и си е емоция.

Рано сутринта пристигнахме в Huế столицата от 1802–1945. Скоро и за тази част от пътуването 🙂

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s