Виетнам (част 1) – Ханой

И това пътуване решихме да минем без точен план за маршрут. Единственото, което знаехме, бе посоката на движение- юг, датата на връщане- 27.11 и отбивката до Камбоджа, която трябва да напрвим по някое време. Нощувките запазвахме ден за ден. Поподготвихме се с информация за места, които си струва да се посетят и на 03.11 се метнахме на полета до Доха. Билетите си бяхме купили още януари, защото нямаше какво да се чудим на оферта от 400 евро (поредното намаление на Qatar Airways). На следващия ден вечерта вече бяхме в  Ханой.

Нещо, което задължително ще ви направи впечатление във Витнам, може би още с кацането на летището и прелитането над някой квартал- формата на повечето жилищни сгради. Ширината на фасадите е нестандартно малка, колкото на прозорец и половина. Причината е спорна- дали защото данъците някога са се определяли от площта на фасадата или от маниера и традициите на живот на семействата… а, и един добър отговор на въпроса, който намерих из форумите : “Vietnam is thin and long.” тъй де…

и един пример, който изпъкваше
И един пример, който изпъкваше

Опции за стигане до центъра има няколко. Автобус #86 на цена 30, 000 донга (тоест по- малко от 3 лв, курсът тогава беше около 1,20 лв за 10 000 донга) или автобуси №7 или 17 за 5 000, в които веднъж пожелахме да се качим, но шофьорът ни изгони. Трябвало да си хванем 86, който е за туристи ?!…вярно, че има климатик и wifi, но беше скандално как ни отрязаха. Опцията shuttle е също удобен вариант от летищата във Витнам, понеже често се съобразяват с дестинацията ти и те карат до нея. Vietnam Airlines, например, са пуснали такива бусчета. Цената е между 30 – 60 000, зависи докъде пътуваш и за колко се спазариш (важно умение там).

Хостелът ни беше в стария град на Ханой- пазари, тесни улички, лудница и трафик по цял ден (и нощ?). Е, возейки се в автобуса от летището до центъра с нетърпение чакахме да влезем в трафика и да видим що за чудо е. Бяхме слушали и чели истории, гледали клипчета… бяхме готови! С интерес следяхме отработените движения на пешеходците по кръстовищата. Като по учебник- движат се бавно с постоянна скорост, за да не създават объркване в мотористите (главно), които от своя страна просто заобикалят. Точно така. За престоя ни във Виетнам видяхме само 2 пъти шофьор да спре, за да не ни прегази. В останалите случаи, просто те заобикалят. Ами, хвърлихме се да тестваме веднага. Имахме ли и избор изобщо. Работи. След известно време препотяване на длани, студени тръпки на моменти, 2-3 кръстовища и спря изобщо да ни пука. Това, с което обаче не успяхме да свикнем до края, беше смога и тежкия мръсен въздух.

понятие като предимство липсва, а влизането в насрещното е нещо нормално, а на кръгово е страшно
Понятие като предимство липсва, влизането в насрещното е нещо нормално, а на кръгово е страшно
маската е задължителен аксесоар, добре е да имате такава и като пешеходци
Маската е задължителен аксесоар, добре е да имате такава и като пешеходци

Стандартно за почти всички хостели във Виетнам в “free breakfast”, “free beer”, а за нашия в Ханой и “free cocktail”. Голяма част от тях са парти настроени, предвид, че повечето посетители са амриканци (САЩ де) на по 20 и малко. Името на хостела, в който нощувахме една от вечерите, може да потвърди- Funky Jungle Hostel  😉 Понеже не знаехме къде ще ни щукне да ходим, резервациите правехме ден за ден (това му е хубавото да пътуваш извън туристическия сезон, места винаги се намират) през hostelworld или booking. В общите стаи (dormitory) с по над 4-5 души в една, леглото беше $3-4. Ние този път минахме по скучната и нервоспестяваща процедура. Та, за долар- два- три отгоре на човек си запазвахме тройна стая със собствена баня, понеже в началото на пътуването бяхме трима. Условията бяха чудесни, на места даже хотелски. Между другото имаше и места за настаняване, които се водеха “хотели” на същите цени. Напомням пак, почти навсякъде закуската влиза в цената. На повечето места тя се делеше на “western” (най- често хляб с яйца под някаква форма или масло със сладко) и “vietnameese” (това, което хапвате и вечер- нудли, Pho, друга супица или някаква мазнотийка). Закуската беше идеална, често ни държеше и за цял ден, особено в горещите дни, когато апетитът почти липсва. Кафето- за любителите, не си разваляйте вкуса с това, което ще ви сервират на закуска. Странно, че Виетам е втора (!) по износ на кафе (след Бразилия), но както и Тайланд например, кулурата на пиенето му се различава много от нашата. Като любител, бих казала- липсва. Сервират някакво подобие на кафето, което пием (долаваше се далечен вкус на такова), разредено и със захар. Не беше толкова лесно да си намерим класическо еспресо и по заведенията. А когато успявахме, цената му беше около 40 000 донга (малко под 4 лв). Иначе предпочитано от виетнамците е и споменатото им кафе с мляко, лед и захар.

hanoi-29-1-of-1
Ето какъв е средния стандарт за стая в хостел

В първия ни хостел закусвахме на покрива, от където се откриваше гледка към целия град. Никой обаче не разбра какво се крие там, понеже видимостта беше няколко метра и в далечината единствено се виждаха силуетите на сгради потърнали в смог. Като аранжимент между 9- 10:00 часа градските мегафони (използвани и по време на войната) се включваха и монотонен глас започваше да рецетира новините (както официално се твърди) от деня. Определено нестандартен начин за разпространяване на информация днес. Тук има интересна дискусия по темата 🙂

Първият сблъсък с виетнамското ежедневие беше на крачка от вратата на хостела. Тук популярното “животът се случва на улицата” важи с пълна сила. Впечатление прави културата на хранене на хората. Яде и готви се по всяко време на денонощнието, само типична виетнамска храна. От рано сутрин всяко празно пространство по тротоарите, незаето от мотори и сергии, се запълва с пластмасови столчета, котлони и големи казани, където къкри ароматна манджичка (супоподобно с плуващи екстри), а някоя баба грижливо я наглежда. Сипва на насядалите хора- дали нейното семейство, което закусва, или минувачи- клиенти, топка ориз и ето ти закуска. Този ритуал се повтаря няколко пъти в деня и може да се наблюдава зад всеки ъгъл. Гаранция, че няма да видите едно “меню” два пъти. Кухнята им е изключително разнообразна.

След хапване съдовете се оставят на тротоара, чакащи някой да ги измие с маркуч и леген пълен със сапунена вода. В съседство с тази картинка, друга леля вече е приключила с готвенето, приседнала на столче, нейна позната почиства грижливо ноктите на краката ѝ. Там някъде и жена кърми новороденото си, мъж разфасова мотора си, бръснар подстригва клиент. Идилия, която след първоначалния шок, започва да радва окото.

hanoi-50-1-of-1

hanoi-41-1-of-1
Xiangqi – китайски шах. Честа гледка хората да си цъкат на улицата
hanoi-street-1-1-of-1
типично ресторантче
hanoi-21-1-of-1
из малките улички на Стария град
hanoi-25-1-of-1
Още от Стария град. Лилавата шатра опънаха за няколко часа, а поводът беше сватба. Подобни гледки са чести из градовете като хората явно не се съобразяваха с трафика и това, че заемат поне половината от улицата.
hanoi-44-sport-1-of-1
Малко хазартни занимания на улицата. Боят с тези конкретни рибки (Siamese fighting-fish “Ca Xiem”) си е спорт във Виетнам. Въртяха буркана с вода и две рибки вътре и разпалено залагаха на тях. Оказа се сериозно занимание! Повече информация , а ето и официалното състезание от миналата година
hanoi-13-1-of-1
а това е фитнес. Естествена климатизация
hanoi-10-1-of-1
тротоарите са за всичко друго, но не и пешеходците да минават по тях 🙂
hanoi-street-3-1-of-1
Плодове навсякъде ^_^
hanoi-22-1-of-1
Друго ресторантче

Нивото на чистота, както може би се досещате, е спорен въпрос. Все пак, не сме имали (почти) никакви проблеми с нея. Но повече по темата и храненето на улицата в следващите постове… Улиците миришеха на смесица от храна и изгорели газове, но не и на накъртваща мръсотия. “Накъртваща”, защото имахме горчив опит с улиците в Банкок (с две думи за онагледяване highlights- канализация, боклук, мирис на храна и тежки подправки, хлебарки, плъхове). Е, търпимостта ни след това вече стигаше далече.

hanoi-53-1-of-1

hanoi-52-1-of-1

hanoi-51-1-of-1
Рядко се намират кошчета за боклук. И мобилните бяха вариант обаче 😉

Колкото до боклука, хората оставяха торбите с него до тротоара, откъдето минаваха редовно (!) боклукчийски камиончета, които да го съберат. Така че не се задържаше и не създаваше предпоставка за интерес сред някои неприятни животински видове. А споменатите камиони се забелязваха от далече по веселата (и смущаващо висока) музичка, с която огласяха улиците. Ето как звучи (май местните не им се радваха особено 😀 ) :

За три дни в Ханой разгледахме града, адаптирахме се към местната храна (за това по- подробно в сладващите разкази) и обстановка и направихме план накъде да продължим.

hanoi-4-1-of-1
Тези мъже идваха от работа. Оставиха ризите и саката, извадиха една мрежа и хилки и започнаха да играят. На много места, особено в парковете, видяхме хората да спортуват. Спорно колко здравословно е в този въздух
hanoi-3-1-of-1
домашни кучета (! не друго). Повечето бяха подобни породи, грижливо подстригани 🙂
hanoi-20-1-of-1
Отново често срещана гледка. Разцъкнаха някакви хореографии

hanoi-26-1-of-1

hanoi-57-1-of-1

hanoi-23-1-of-1

hanoi-55-1-of-1
Следобедна дрямка на пазителите на реда

hanoi-5-1-of-1

hanoi-35-1-of-1

Старият град е много приятно място за разходка през деня и вечер, особено, когато отваря нощния пазар. От там можете да си напазарувате сувенири и какво ли още не, както и да хапнете стабилно. Като стана дума за пазаруване, градът (и не само той) беше пълен с магазини продаващи дрехи, раници и аксесоари на The North Face (уж) на смешни цени. Качеството, рабира се, е под дълбоко съмнение или липсва изобщо!

Вечер обичахме да се разхождаме край езерото Hoàn Kiếm в центъра, където уикендите затварят улиците за коли и мотори и те стават пешеходни. Събираха се огромни тълпи от хора, които се разхождаха, играеха игри, артисти, които рисуваха, пееха, свреха.

hanoi-2-1-of-1

hanoi-7-1-of-1
Тази игра е популярна по тези ширини. Целта е да минеш от единия до другия край, докато другите местят бамбуковите пръчки през краката ти.
hanoi-32-1-of-1
Маси от хора
hanoi-54-1-of-1
Пространството се използва оптимално. Имаше и скачащи на въже, теглещи въже и друго игри. Местните привикваха и туристите да се включат и ставаше весело 🙂
hanoi-8-1-of-1
Няма нужда от коментар
hanoi-40-1-of-1
От тук започва вечерта. Добрите (местни) ресторантчета си личат- трудно можеш да намериш място

Ходихме и на популярното там water puppet show , традиционно куклено представление, което се ограе над вода. Има няколко театъра, където можете да го гледате. Ние посетихме Thang Long Water Puppet Theatre. Музиката към представлението е на живо, традиционна виенамска (изпълнението ме впечатли особно!).

hanoi-11-1-of-1
Музикантите на Water Puppet Show. Не ми се стори удобно да снимам по време на представлението, та ето добро клипче (от някой безсрамно снимал :D), за да добиете представа

Два дни спокойно стигат, за да обходите основните забалежителности на града. Решихме да се разровим за арт общността в Ханой и Виетнам като цяло и да потърсим места в града, предпочитани от артисти или такива, където можем да видим творбите им. Оказа се, че не са много и по- скоро Сайгон е градът с най- изявена арт сцена. Така открихме кафе галерията MANZI. Изглеждаше като малък оазис сред лудницата на улицата!

hanoi-31-1-of-1

hanoi-14-1-of-1

В последните дни преди да летим обратно, имахме ден- два отново в Ханой. Тогава посетихме и Музея на изящните изкуства, който препоръчвам задължително! Особено на място, където броя на музеи като Музей на революцията, Музей на военната история доминира и танкове и изтребители надничат често зад оградата 🙂 Все пак не пропуснахме и Музея на Хо Ши Мин (малко загубено време).

hanoi-38-1-of-1
Операта вечер. Ето и пример за кръгово. Въпреки стрелките, куп мотористи си теглиха шорткъта и не се съобразяват с посоката.
hanoi-hcm-mausoleum-2-1-of-1
Мавзолеят на Хо Ши Мин
hanoi-hcm-mausoleum-1-of-1
Площадът пред мавзолея на Хо Ши Мин
hanoi-16-1-of-1
Често преводът на английски е забавен
hanoi-27-1-of-1
Църквата Cửa Bắc
hanoi-15-1-of-1
Пагодата (храмът) Trấn Quốc
hanoi-34-1-of-1
Пагодата Trấn Quốc
hanoi-17-1-of-1
Văn Miếu – Quốc Tử Giám Temple of Confucius
hanoi-56-1-of-1
Văn Miếu – Quốc Tử Giám Temple of Confucius
hanoi-43-lenin-1-of-1
Няма как- Паметникът на Ленин в парк Ленин
След два дни самолетна храна ударихме по едно Phở (вегетарианско)
След два дни самолетна храна ударихме по едно горещо Phở
hanoi-9-1-of-1
fresh spring rolls. Едно от най- типичните виетнамски ястия (разядки)

hanoi-12-1-of-1

hanoi-19-1-of-1
няма да се притеснявате…
Пътят ни на юг ни чакаше. Харесахме си градчето Ninh Binh, което беше близо до Ханой, и често туристическата вълна го пропускаше. Природата в непосредствена близост до него, беше впечатляваща и идеалния заместител на претъпкания Halong Bay, който бяхме решили да пропуснем. Какви изненади ни поднесе времето там, обаче, очаквайте да разберете скоро 🙂

 

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s